Чесън


Чесън

 Чесънът (Allium sativum) или чеснов лук е многогодишен луковичен зеленчук от семейство Лукови, род Лук. Този вид не се среща в диво състояние и се смята, че е получен в резултат на културна селекция и вероятно произлиза от вид, който расте див в югоизточна Азия.

Най-често консумираната част от растението е подземната складираща структура, наречена глава. Една чеснова глава се състои от дузина или повече отделни скилидки, всяка от които от ботаническа гледна точка е луковица — подземна структура, образувана от удебелени листни основи. Всяка скилидка е образувана от една единствена листна основа за разлика от лука, чиято луковица се състои от многобройни листни слоеве. Надземните части на растението понякога се употребяват за храна, особено докато са млади и крехки.

Суровият чесън има силна люта миризма, която се омекотява значително при готвене. Суров или сготвен, чесънът се забелязва със силната си характерна миризма. Някои култури приемат миризмата на чесън повече, отколкото други. Северноевропейските кухни, например, използват чесън много умерено и той се готви продължително време за намаляване на миризмата. Както други представители на семейството, чесънът всъщност образува  веществата, които му дават острия вкус и миризма, тогава когато клетките му бъдат наранени. Когато една клетка от растението се разруши чрез рязане, дъвчене или мачкане, ензимите, съдържащи се в тях предизвикват разпадането на няколко сяросъдържащи вещества, съдържащи се в клетъчните течности. Получените съединения причиняват лютия вкус и силната миризма на чесън.

Хранителна стойност. Чесънът е богат на витамин B6 (който подпомага регулирането на хормоните в организма), витамин B1 и витамин C, както и на селен (рядък и зключително необходим микроелемент за човешкия организъм). Според японски учени в 100 г чесън (около 2-3 глави) се съдържат: 30.8 г въглехидрати, 6.2 г белтъчини, 1.5 г целулоза, 0.2 г мазнини, 0.15 г желязо, 0.2 г фосфор, 0.15 г аскорбинова киселина. Неотдавна в състава на чесъна е открит и химичният елемент германий, който е с изразени противотуморни свойства. Този зеленчук съдържа и над 200 биоактивни съставки, като най-важните от тях са алиин и алицин. Алиинът е органично съединение, в молекулата на което се съдържа сяра. То е производно на аминокиселините и няма аромат. Когато чесънът се стрие, ензимът алиназа превръща алиина в алицин, които придава характерния аромат и лютивина на чесъна. Научно доказано е, че алицинът представлява изключително силен антибактериален агент, като по своето бактерицидно действие 1 мг алицин отговаря на 15 единици пеницилин. Алицинът е и основна активна съставка на много хранителни добавки, някои от които са успешно съчетани с магданоз, които е с изразени диуретични свойства и спомага за прочистването на бъбреците и жлъчката, както и за профилактика.

Чесънът - здраве от древността.


-  Алицинът е много силен антибактериален агент, навлизащ в кръвоносната система и "дезинфектиращ" белите дробове, вътрешните органи и кожата.

- Лецитинът, друга съставна част на зеленчука, спомага за премахването на мастни натрупвания и за превръщането на мазнините в енергия при процесите на обмяна на вещствата. Доказано намалява концентрацията на LDL-холестерол и на триглицериди, като повишава концентрацията на HDL-холестерол в кръвта (с 9 до 25%).

-  Серните съединения са с изразени противогъбични и антибактериални свойства. Особено ефективни са при грипните заболявания, причинени от Candida albikans. Тези съединения защитават организма от свободните радикали, като по този начин превръщат чесъна в мощен антиоксидант, а също така и понижават кръвното налягане.

-  Германий и селен - микроелементи, които спомагат за подсилване на имунната система.

- Особено подходящ при различни белодробни заболявания (напр. бронхити).

-  Чесънът допринася за бързото зарастване на раните.

-  При диабетиците системната употреба на чесън намалява нивото на захар в кръвта и стимулира обмяната на вещества в организма.

-  Чесънът предотвратява преждевременните старчески промени - укрепва организма в напреднала възраст.

-  Допринася за поддържане на жизнения тонус и общото здраве на организма.

-  Подпомага лечението на алопеция (косопад).

-  Екстракт от чесън подпомага лечението на менингит.

Как да си изберем чесън?

Винаги избирайте кръгли и сухи глави, които да са достатъчно тежки за размерите си. Избягвайте набръчкани, меки или покълнали скилидки, защото те са загубили своя специфичен вкус и аромат. Обикновено чесънът се съхранява на тъмно и хладно място, но не и в хладилник.

Кога не трябва да консумираме чесън?

Чесън не е желателно да се консумира при увеличена стомашна секреция, заболявания на черния дроб, жлъчката и бъбреците; при бременност и кърмене. А също така и при хора с известна алергия към някоя от съставките на чесъна, като алергичната реакция може да доведе до сериозни последствия (свръхчувствителност, затруднено дишане).

През 2004 год. чесънът е избран за подправка на годината от Международната Асоциация на подправките, а специалисти твърдят, че 2-3 скилидки чесън на денонощие са достатъчни, за да осигурим защита на нашия организъм. Чесънът, като уникален източник на младост и дълголетие, се оказва значително по-добра алтернатива от синтетичните медикаменти.



Коментари към рецептата

  • Смени картинката