Чушки


Чушки

Едва ли има българска трапеза, на която целогодишно да не се ядат чушки, независимо сурови, сухи, на туршия или под формата на смлян пипер. Този зеленчук е вече традиционна храна за българите и едва ли за някого има значение, че у нас е пренесен от Испания, а родината му е Латинска Америка.

Още по-малко известен е фактът, че чушките, които толкова обичаме, са от семейство картофови, както и доматите.Capsicum – това е латинското название на пипера. Биологичното семейство включва две големи категории от вида: сега известната голяма сладка чушка и многообразни видове от лютиви чушлета, различаващи се по цвят, големина, форма и лютивина.В България са разпространени най-вече зелена и червена чушка, докато на различни места по света се отглеждат бели, жълти, оранжеви и дори виолетови чушки.Всъщност червената и зелената чушка са плод на едно и също растение, но в различен стадий на зрялост. Червените, които са оставени на стръка почти до края на лятото, са много по-ароматни и сладки, но и зелените чушки имат своето очарование и приложение. С лек дъх, свеж и суров вкус, те са неизменна съставна част в първите летни салати.Жълтите и оранжевите чушки са сходни по сладост и сочност. Отглеждат се главно в топлите средиземноморски държави. Испания, Кипър, Франция и Италия са и най-големите износители на чушки в Европа.

Освен че са вкусна храна, пиперките са и много полезни, защото съдържат много витамини и минерали, белтъчини и захари. Само в 100 грама чушки се съдържат около: 0,700 г белтъчини, 10мг калций, 13,2 мг магнезий, 24 мг фосфор, 76 мг витамин С (в пъти повече от лимона), 115мг витамин А, витамин Е, В1, В2, В6, и още желязо, калий, ниацин, триптофан и други полезни вещества. И което е твърде интересно, най-много захари съдържат лютите сортове. Чушките се отличават и с високо съдържание на цинк, който е в количество, два пъти по-голямо спрямо това в краставиците, доматите, марулята и тиквата, и 4 пъти по-голямо спрямо това в динята. Известно е, че цинкът е микроелемент, който играе ключова роля в процесите на растеж и развитие при малките деца, освен това е важен и за имунната система на организмите.

Много полезен за човека е капсацинът в чушките (молекула, която задейства особен рецептор: Trpv1), за който се знае, че подпомага бързото изгаряне на калориите, има антиокислително действие и съдейства за доброто кръвоснабдяване на кожата. Той предизвиква парене в устата, хранопровода и стомаха дори ако се поеме в количество равно само на 1/800 от мг. Капсацинът е апетитовъзбуждащ и причинява обилно отделяне на слюнка в устата, както и на стомашен, панкреасен и чревен сок. Има и потогонен ефект, защото е силен дразнител на кожата. Капсацинът и ликопенът (друго важно вещество в чушките) имат противораково действие, а съчетанието с голямото количество на витамин С ги превръща в средство за борба със стареенето на клетките. Червените и тъмнооранжевите пиперки са по-богати на витамин С и съдържат 30 пъти повече каротин от зелените.Лютите пиперки се смятат за мощен афродизиак.

Как да изберем и да съхраним чушките?

Винаги избирайте ярки, жилави и лъскави зеленчуци с гладка кожа. Чушката трябва да ви се струва тежка за своята големина. Не взимайте чушки с петна и повредени участъци. Съхранявайте ги в хладилник в полиетиленова торбичка или в отделението за плодове и зеленчуци, не по-дълго от пет дни.

Кулинарни приложения на чушката

Лесен за приготвяне, този традиционен зеленчук само трябва да се почисти от семките и дръжката, после да се нареже на ситно на ленти или на кръгчета, както е необходимо, за да подхожда на ястието. Небезизвестни са и целите чушки, пълнени с кайма и ориз, и заляти със сос Бешамел. Еднакво вкусни са и сурови, и готвени.Сладкият им аромат и вкус се увеличава многократно, ако са запечени на грил, барбекю с дървени въглища или фурна. Особено вкусни са мариновани или в омлет, върху пица, в спагети или супа, Печени, обелени и пасирани - те са колоритна и нискокалорична гарнитура към изпечено месо и риба.
Чушките са и „удобна” храна, тъй като могат да се пекат, варят, мариноват, от тях се правят лютеници, пюрета и други продукти. Най-добре е, разбира се, да се ядат сурови- нещо, което нашият народ не прави често, освен по отношение на  лютите чушлета.



Коментари към рецептата

  • Смени картинката