Диня


                                                   Диня

Диня (в зависимост от района в България наричана още карпуз, любеница или бостан) (Citrullus lanatus]) е наименованието на вид тиквови растения, както и на техните плодове. Според възприетата класификация на земеделските култури е плодов зеленчук. Плодът на динята е ягодовиден и има гладка кора (зелена или жълта) и сочна, сладка, обикновено червена вътрешност. За родина на динята се счита Южна Африка. Прясната диня може да бъде консумирана по различни начини, а често се използва и за ароматизиране на напитки. Кората на динята също може да се яде и понякога се използва подобно на зеленчук. В Китай тя се пържи, вари или най-често се маринова. При пържене кората се обелва и се готви със зехтин, чесън, люти чушки, лук, захар и ром. Маринованата кора от диня е разпространена и в Русия.

 Семената на динята са богати на мазнини и белтъчини и се ядат самостоятелно, добавят се в други ястия или се използват за производство на растително масло. Отглеждат се специализирани сортове, които имат много малко водниста маса и концентрират енергията си в семената. В Китай семките от диня се продават печени и с подправки, подобно на слънчогледовите. В Западна Африка се изстискват за масло или се използват за приготвянето на супа и други ястия.

Динята съдържа 92% вода и е богата на целулоза, която влияе върху процеса на храносмилането. В нея има лесно усвоими въглехидрати (захари), витамин С (до 60 мг в 100 г), В1, В3, РР , соли на магнезия, калия, желязото, никела, хлора; каротин и фолиева киселина, която участва в процеса на кръвотворене. В 100 г диня има 38 ккал

Лечебни свойства

  • 150 г диня са достатъчни, за да удовлетворят ежедневната потребност на здравия човек от магнезий. Затова тя се препоръчва на хипертониците и болните от атеросклероза.
  • Динята извежда холерстерола извън организма. Затова е особено полезна за страдащи от сърдечно-съдови заболявания.
  • Тя е мощно пикочогонно средство. Препоръчва се при заболявания на бъбреците и жлъчката.
  • Отварата от динена кора премахва отоците, свързани със заболявания на сърцето и бъбреците. Съотношението й с водата е 1:10. Вари се 5 минути, прецежда се и се пие по половин чаша 3-4 пъти на ден. Тази напитка помага също при подагра и ревматизъм.
  • Динените семки (също като тиквените) са ефективно средство срещу глистите. Притовопаразитното лекарство от тях се приготвя, като те се изсушават и смилат, след което се смесват с прясно мляко в съотношение 1:10. Приемат се по 2 ч.ч. 2 пъти на ден между храненията.
  • Динята е идеално средство в борбата с наднорменото тегло. Тя бързо създава усещането за ситост, а фолиевата киселина в нея нормализира обмяната на мазнините в организма.
  • Сокът от диня разтваря и извежда токсините от черния дроб. Затова се препоръчва при хронични заболявания на този орган и при остри хранителни натравяния.
  • По съдържание на желязо динята отстъпва само пред салатата и спанака. Затова се препоръчва при анемия.
  • Пристъпите на мигрена може да се тушират, като се поставят свежи динени кори откъм „мократа“ им страна върху челото и слепоочията за 20-30 минути с фиксирана превръзка.
  • Динята укрепва имунитета и подобрява тена на лицето.

Внимание!

Ако сте решили добре да си похапнете диня или пъпеш, постарайте се в продължение на 2-3 часа преди и след това да не употребявате прекалено солени продукти. Солта задържа течностите в организма и така може да превърне сочната диня и нежния пъпеш в излишно натоварване за болното сърце или да провокира отоци.

Страдащите от хронични заболявания на стомашно-чревния тракт не бива да се увличат по дините и пъпешите. Те ще предизвикат подуване на стомаха.При диабет и наличие на отоци в последните три месеца от бременността за динята е найдобре да се забрави.

Как да избираме диня?

Няма сигурен признак дали една диня е узряла, но ако се съмнявате, купете само парче или помолете предварително да ви я срежат. Абсолютно точен метод за определяне зрелостта на дините не съществува. Някои от признаците са, че при почукване зрялата диня издава чист, ясен, а не глух звук, жълто (а не бяло) петно на обратната страна, лъскава кора, а също така възможността лесно да се бели горния слой на кората при надраскване с нокът.

Как се съхранява динята?

Динята позволява да бъде съхранявана на стайна температура до 1 седмица, ако не е разрязана. В противен случай трябва веднага да бъде поставена в хладилник, като е най-добре да се консумира не по-късно от ден-два след това.

Любопитно

Семките от диня и пъпеш са народно средство за повишаване на потентността – по ефективност, разбира се, не равностойно на виаграта, но поне са натурален продукт. Смлените на прах сухи динени семки трябва да се приемат по 1 ч.л. 3 пъти на ден. Пресните семки на пъпеша може да се дъвчат (достатъчни са 2-5 г на ден), но тъй като употребата им и особено предозирането може да навредят на слезката, към „дъвката” се добавя малко мед, за да се отстрани вредното влияние.Някога с отвара от семки на пъпеш лекували гонорея, а с отвара от кората и корените му изчиствали стомашно-чревния тракт.



Коментари към рецептата

  • Смени картинката