Тиква


                                                    

  Тиквите (Cucurbita) са род растения от семейство Тиквови. Стъблата им са  влачещи и достигат  на дължина до 4—5 метра. Те са цилиндрични или ръбести, покрити с остри и твърди бели космици. Листата имат кухи, дълги дръжки и големи петури. Плодовете са едри,  може да достигнат на тежина до 40—50 кг. Както при повечето културни растения, така и при тиквата съществува в зависимост от сорта голямо разнообразие в цвета, формата и големината на плодовете.

            Известни са три вида тикви:

  • Обикновена готварска тиквичка - узрява през късната пролет и началото на лятото, като за нейна родина се смята Централна Азия. Тя е сравнително дребна, с цилиндрична форма и нежна месеста част.
  • Голяма бяла тиква, известна още като "кестенка".
  • Мускатна жълта тиква, наричана още "цигулка".

Последните два вида тикви узряват през есента, като произхождат от Централна и Южна Америка. Плодовете им са едри, кората им е дебела и корава, а месестата част е нежна и вкусна. Смята се, че историята на тиквата започва в Перу преди 5000 год., а индианците са първите хора, които са се занимавали с отглеждането на културното растение. . За първи път през XVI век Христофор Колумб пренася тикви в Европа и не след дълго те са разпространяват из целия континент.

            Хранителен състав: Тиквата притежава ценни диетични и вкусови качества, а хранителната й стойност силно наподобява тази на картофите. В зрелите плодове от сравнително качествени сортове се съдържат значително малко количество белтъчини и мазнини, по-голямо количество захари (захароза и глюкоза), както и вода. В сто грама тиква се съдържат едва 26 калории.

            Аро­мат­на­та ме­ка част на тик­ва­та е бо­га­та на раз­лич­ни ви­та­ми­ни. Тя съ­дър­жа на пър­во мяс­то ас­кор­би­но­ва ки­се­ли­на (та­ка не­об­хо­ди­ми­я на всич­ки ни ви­та­мин С). В нея има и ви­та­ми­ни от гру­па­та В - те се спра­вят  с умо­ра­та, раз­д­раз­ни­тел­ност­та и без­съ­ни­е­то. Те­зи ви­та­ми­ни по­доб­ря­ват със­то­я­ни­е­то и на ко­жа­та, и на ко­са­та ни. Тиквата е добър източник на минералите калий и фосфор, което я превръща  в подходяща храна при бъбречни и сърдечно-съдови заболявания. Освен това не липсват и калций, магнезий, желязо, мед и кобалт, витамините А и Е, пре­че­щи на ста­ре­е­не­то, как­то и ви­та­мин К, кой­то вли­яе на съ­сир­ва­е­мост­та на кръв­та. Дру­ги­те зе­лен­чу­ци почти не съ­дър­жат ви­та­мин К. Но тик­ва­та съ­дър­жа и още един, мно­го ряд­ко сре­щан ви­та­мин - ста­ва ду­ма за ви­та­мин Т, кой­то по­ма­га за ус­во­я­ва­не­то на теж­ка хра­на и не поз­во­ля­ва зат­лъс­тя­ва­не. Мо­же би за­то­ва ди­е­то­ло­зи­те та­ка нас­то­я­тел­но пре­по­ръч­ват тик­ва. Тя съ­дър­жа и мно­го же­ля­зо - то да­ва до­бър цвят на ли­це­то и ве­се­ло нас­т­ро­е­ние. Тиквата намира приложение в диетичното хранене и със своето леко слабително действие, но тя е и мощен диуретик. Богата е на пектин, който спомага за изчистването на дебелото черво и за намаляване на нивото на холестерола. Повлиява благоприятно атеросклерозата. Изключително полезни са и семките на тиквата. Те са богати на масла, белтъчни и смолисти вещества. Важно е обаче при консумация да се избегне прекомерното им осоляване. Полезни са за страдащите от хронични чернодробни възпаления, гастрит, колит, анемия, хипертония и остеопороза.


            Приложение в кулинарията:

Тъй като месото на тиквата няма силно изразен аромат, е необходимо  да бъде допълнително овкусявано с по-силни подправки, като джинджифил, чесън, червен пипер, къри, лимонов сок, ванилия и канела.

От тик­ва мо­гат да се при­гот­вят мно­го  и различни  вкус­ни, яс­тия.

  • Сварена на пара тиква - тя е особено подходяща за спортуващите, като не е необходимо използване на подсладител.
  • Печена тиква, подправена с мляко, яйца, захар и ванилия.
  • Пюрирана тиква, която е прекрасна гарнитура към по-мазни ястия.
  • За приготвяне на всякакви супи, сладкиши и кремове.
  • И не на последно място - сок от тиква, който рядко се консумира в ежедневието, но е особено полезен при лечение на гастрит, повишена стомашна киселинност, както и безсъние.


Коментари към рецептата

  • Смени картинката