Тиквички


Тиквички

   Тиквичките са известни в по-голямата част на света с италианското си име zicchina /zucchini/, което означава малка тиква. Думата тиква пък била донесена заедно със семената на плода от Колумб. На индиански език, тиква означава "зелено нещо, което се яде зелено". Тиквичките могат да бъдат тъмно или светло зелени, и като цяло имат форма подобна на краставицата. Това се дължи на факта, че са от едно и също семейство с краставицата и пъпеша.

  Тиквичката (Cucurbita) е зеленчук, за разлика от големите тикви, които се причисляват към плодовете. Узрява в средата на лятото, достига завидна дължина, нараствайки с по седем милиметра на денонощие, при това без да се нуждае от по-специални грижи. Важно е да се запомни, че се бере 2 до 7 дни след цъфтежа, като се внимава да не достигне дължина, по-голяма от 15 см, тъй като значително променя вкусовите си качества.Тиквичката, заедно с картофите и царевицата, е била пренесена от Централна Америка в страните от Средиземноморието.

   Сортове тиквички

  • Zucchini - тиквички с издължено тяло, тънка зелена или жълта коричка, с нежна бяла сърцевина.
  • Шайот - тиквичка с формата на круша, която много често замества авокадото. Сорт тиквичка, който изисква по-продължителна термична обработка.
  • Straightneck - с цилиндрично тяло и грапава жълта кора, със сладко и сочно месо, богат вкус и изключително съдържание на каротиноиди, фибри и витамин С.
  • Патисони - тиквички с по-странна форма и все по-голям кръг почитатели в последно време, и сравнително по-различна окраска, варираща от бяло, преминаващо в оранжево и зелено. 

По хранителна стойност се изравняват с краставиците. Те съдържат малко количество захари, от които съвсем малка част е захарозата, значително количество растителни инсулиноподобни вещества, поради което са ценна храна за болни от захарна болест.

Тиквичките са богати на минерални соли, без които обмяната на веществата в организма е немислима. В по-голямо количество съдържат фосфорни и калиеви соли, калций, магнезий, манган, желязо, мед, сяра и хлор, а също така и микроелементите молибден, титан, арсен, алуминий, литий, цинк - богат набор от полезни вещества и в замяна - само 21 калории в 100 г, което показва, че присъствието им в ежедневното пролетно и лятно меню е задължително. Органичните киселини в тиквичките са в много малко количество, поради което са отличен хранителен и диетичен продукт при лечебното хранене на болни от бъбречни заболявания. Тиквичките са богати и на каротин (провитамин А) и някои витамини от групата B. В прясно състояние се запазват не повече от 2 до 4 дни при обикновени условия, а в хладилник – до 20 дни, поставени в добре затворена кутия или в найлонов плик.

Вкусните зеленчуци са чудесни за профилактика на състояния като атеросклероза, болести на стомаха, затлъстяване и анемия. Нежните фибри действат очистващо на организма, извеждайки от него голяма част от натрупаните токсини и същевременно помагат за преодоляването на констипация.

Как да изберете и съхраните тиквичките?

Тиквичката трябва да е твърда с правилна и гладка форма. Ако кората й е мека, с наранявания, без блясък и с петна, то със сигурност е загубила не само своите вкусови, но и до голяма степен хранителни качества.Прясната, и най-важно вкусна тиквичка е тази, която боцка на пипане. Максималният период, през който можете  да съхранявате тези зеленчуци, е не по-дълъг от 4-5 дни, на сухо и хладно място или в отделението за зеленчуци в хладилника. В никакъв случай не бива да ги поставяте в полиетиленови торбички. Лесно можете да ги запазите във фризера, като предварително ги нарежете на кръгчета и бланширате в подсолена вода.

Италианците са тези, които за първи път установяват, че тиквичките са най-вкусни, преди да узреят. Тъй като те са нежен зеленчук, изискват бърза топлинна обработка и само няколко минути са напълно достатъчни, за да се запази тяхната хрупкавост. Съвсем младите тиквички се приготвят без да е отстранена коричката им, защото в нея са концентрирани всички витамини и минерали.

И още нещо за по-смелите кулинари - опитвали ли сте цвят от тиквичка? Ако не сте, тогава непременно  го направете. Вярно е, че в момента на българския пазар те не се предлагат и вероятно бихте ги намерили  само ако отглеждате тиквички в градината, но си заслужава усилието, защото младите цветове са истински деликатес поднесени панирани.



Свали рецептата



Коментари към рецептата

  • Смени картинката