Зеле


Зеле

Известно е, че първи започнали да отглеждат зеле древните иберийци, населяващи днешна Испания. Те наричали зелето "аши". После то е пренесено в Гърция, Египет и Рим, а след това и в други държави. През първите години на новата ера зелето е станало известно на южните славяни, живеещи на Балканския полуостров.Някои наричат зелето "северен лимон". А това не е случайно – витамин С в него е повече, отколкото в лимоните и портокалите.

Видове зеле

Към семейство Кръстоцветни се отнасят голям брой зеленчукови култури. Тук спада род Brassica с около 50 различни вида. Най-известни са: главесто, пекинско, китайско зеле и т.н. Главестото зеле се представя от немалко разновидности, а именно савойско, цветно, брюкселско, листно зеле и алабаш. Ниската му калорична стойност го определя като предпочитана диетична храна. От високомолекулните въглехидрати важно място заемат пектиновите вещества и целулозата. Пектините имат значение за приготвянето на качествено кисело зеле, а целулозата влияе благоприятно върху храносмилането. Установен е характерният витамин U, наричан още противоязвен, тъй като има лечебно действие при стомашни заболявания.

Бяло зеле

Най-популярно в България е бялото или зелено зеле. Бялото зеле е зеленчук с великолепни вкусови качества. То се използва целогодишно, защото може лесно да се съхранява. Богато е на аминокиселини, захари, азотни съединения, минерални соли и витамини. Съдържа средно 92% вода от 2,6 до 8% захари, 1,4% белтъчини, 0,6% минерални соли (калий, калций, фосфор, сяра, натрий, хлор, магнезий, желязо, следи от йод, манган) както и други микроелементи. Солите на калия са много повече от солите на натрия, а това възпрепятства задържането на вода в организма. Най-много белтъчини, захари и витамини се съдържат във вътрешните листа и кочана на зелето. Целулозата подобрява перисталтиката на червата и оказва благотворно влияние върху жизнената дейност на полезните чревни бактерии. Тя е около 0,8%. Зелето съдържа и различни ензими и витамини. Витамин С е средно 40 мг%. Витамините В1, В2. се откриват в значителни количества. Каротинът се намира предимно във външните листа със зелен оттенък. Фитонцидите на зелето имат бактерицидни лечебни свойства. Бялото зеле единствено съдържа витамин U.

Много ниската калоричност на зелето в съчетание с богатото съдържание на витамини и минирални соли позволява то да се използва при диетично хранене на хора с наднормено тегло и затлъстяване. Голямо значение при храненето има зелето в прясно състояние. При топлинна обработка то губи значителна част от витамините си, разрушава се и съдържащата се в него винена киселина. Най-малко витамин С зелето губи при задушаване в захлупен съд на пара.   

През зимата киселото зеле е един от най-важните източници на витамин С, каротин (провит. А), В1, В2, РР, К. Те се запазват, ако зелето се съхранява в хладно помещение и в достатъчно саламура. В такива случаи витамин С се запазва до 70-90% от първоначалното си количество. В целите зелки и в разрязаните половинки този толкова важен витамин е 1,5 пъти повече, отколкото в накълцаните. Консумацията на 230 г кисело зеле доставя на организма 25% от необходимия за денонощието витамин В1, 30% от витамин В2 и 65% каротин. То съдържа калций, желязо и редица други микроелементи и органични киселини. Киселото зеле се получава под влияние на млечно-кисели бактерии, които превръщат захарите на прясното зеле в млечна киселина - основното консервиращо средство. Затова в киселото зеле захарите са в минимално количество, а в прясното са повече. Киселото зеле съдържа редица незаменими аминокиселини (триптофан, лизин, аргинин, метионин, циетин и др. ), също и липотропни вещества(холин, бетаин, инозитол). Препоръчва се като средство за подпомагане на храносмилането.

Една купичка сготвено бяло зеле съдържа: 32 калории, 5,8 г фибри, 7 г въглехидрати и  36,4 г витамин С. Не солете много, а ако готвите кисело зеле, въобще не слагайте сол.

Червено зеле

По външен вид, химичен състав и хранителна стойност червеното зеле е най-близко до бялото зеле. Отличителният червено-виолетов цвят на листата му е резултат от съдържащите се в него багрилни вещества от групата на антоцианите. Появява се след селекциониране през XVI век във Западна Европа. Червеното зеле съдържа средно 90% вода, 6,2% въглехидрати, 2% белтъчини, 63 мг% витамин С, витамините В1, В2, РР, пантотенова киселина и други. Богато е на минерални соли, главно калий, калций, магнезий, фосфор. Съдържа в малки количества желязо, йод, натрий и други. Червеното зеле се употребява основно в прясно състояние за салати, гарнирани с лук, ябълки, зехтин и лимонов сок. Съхранява се добре.



Коментари към рецептата

  • Смени картинката